СУ "М. Драгинов" - мобилна версия

Зората на цивилизацията – земите край Нил, Тигър и Ефрат

Нови документи към урок №7 по история и цивилизации за 5. клас по новата учебна програма

„По тази земя благодарение на водата на Ефрат порастват посевите и узрява житото. Не е както в Египет, където водите на реката сами се разлива по нивите. Всичко се полива на ръка, защото цяла Вавилония е насечена от канали. Най-големият канал  е плавателен.
За едно посято зърно земята връща най-малко до двеста, когато е най-добре – и до триста. Просото и сусамът стават големи като дърво. Имат насаждения на финикова палма по цялата равнина и по-голяма част  от палмите са плодоносни. От плодовете им добиват и храни, и вино, и мед.“
По „История“ , Херодот, V в. пр. Хр.

 

„Бих желал да науча защо водите на Нил в продължение на сто дни след лятното слънцестоене излизат от коритото си и наводняват цялата долина, а после се отръпват и реката намалява нивото си през цялата зима, та чак до следващото лято. В Египет не можах да получа никакво обяснение каква е тази сила, която кара Нил да бъде толкова различен от всички други реки.“
Из „История“, Херодот. V в. пр. Хр.

 

„Жителите на Мемфис, а и останалите египтяни без много труд обират подовете на земята – те нито се мъчат да правят бразди с рало, нито копаят, нито работят нещо друго като останалите… Щом реката придойде от само себе си, ороси нивите и се отдръпне, тогава всеки засява земята си и пуска свине в нея. Свинете затъпкват зърното и то така си остава до жътва. После собственикът вършее житото с помощта на свинете и ето така го прибира.“
Из „История“, Херодот. V в. пр. Хр.