Абати - игумените на големи манастири, притежаващи обширни поземлени владения.
Абатство - название на католически манастир.
Августа - съпруга, майка или сестра на императора, която вземала участие в управлението.
Автокефална - автокефална църква е самостойна, независима; тя има цялостна организация, обхваща определена етническа общност, има право да избира свой предстоятел (духовен глава), да освещава миро, да канонизира местни светци и др.
Албигойци - името идва от гр. Алби (Южна Франция); еретическо учение, чието начало било поставено през 11. в. Албигойците водели обикновен, строг живот като първите християни и предпочитали усамотението; на събор в Тулуза (Франция) през 1119 г. папа Калист 2. ги отлъчил от църквата; албигойците отричали смъртта и възкресението на Иисус Христос.
Англосаксонци - понятие, въведено, за да се отличават германските племена, управлявали Англия от 5. до 11 в., от саксонците от континентална Европа; по-късно понятието се прилага на „англичаните“ и техните наследници по света.
Апокрифи - религиозни книги, непризнати, забранявани от църквата.
Архиви - днес включват освен посочените разнообразни писмени извори също и нов вид материали: устни свидетелства, публикации в пресата, вещи.
Багренородни - (на гр. език порфирогенет); означава, че родителите му са били императори, когато се е раждал; според друга версия императрицата раждала децата си в дворцовата зала „Порфира“, която била облицована с пурпурночервен мрамор.
Базилика - най-разпространеният тип обществена сграда в древен Рим, правоъгълна постройка, ориентирана запад-изток.
Бенефиции - (от лат благодеяние) е условно поземлено владение, предоставяно на аристокрацията срещу изпълнението на военна служба.
Богослови - интелектуалци, които се занимават с идеите на християнството и църквата в миналото и днес
Божи съд - създавал възможност за пълен произвол на аристокрацията; за да „докажат“ вината на спорещите страни, лордовете изгаряли с вряла вода или с нажежено желязо крайниците или лицата им; за невинен се смятал този, на когото раните заздравявали по-бързо.
Бомбарди - огромни топове, които изстрелвали тежки каменни и железни гюлета.
Бужоа (Франция), бургери (Германия), боргези (Италия) - От фр. bourgeois, нем. Burger, итал. borgese са граждани, първоначално в значение на обитатели на градове, които по-късно се оформили като заможна прослойка.
Була - тържествено папско послание по религиозни въпроси.
Васал - зависимият от сюзерена.
Васалитет - съвкупност от норми и обичаи, които пораждали задължението един свободен човек, наричан васал, да се подчинява и да служи на друг свободен човек – сеньор, както и задължението сеньорът да покровителства и помага на своя васал. В замяна на своята вярност васалът получавал от сеньор правото да владее и предава в наследство поземлен имот – феод.
Велик логотет - (мегадука) – ръководел правителството във Византия; втори по титла след императора.
Велико преселение на народите - огромно по мащабите си придвижване на големи групи от хора, което обхваща периода 4-7. век.
Военно-монашески орден - особена институция за поддържане на отбраната и реда в завоюваните от кръстоносците земи; били съставени от монаси и подчинени пряко на папата; притежават свой собствен правилник, цели отличителни знаци и облекло.
Вселенски събор - събрание на епископите от поместните църкви за постигане на единство и съгласие по въпросите на вярата и християнското учение.
Вселенски събор - съзникват през 4. век; свикват за общо обсъждане на проблеми на вярата и църковното устройство; решенията имат задължителен характер.
Генерални щати - събрание на основните френски обществени групи, в което участват представители на аристокрацията, духовенството и гражданите и в което се обсъждат важни държавни въпроси.
Готическа архитектура - наследява романската архитектура; храмовете се отличават с масивни строежи, устремени със стрелковидни арки нагоре към небето; вярващите имали усещането, че се изправят пред величието на Бога; някои от катедралите се изграждали до два века; днес между най-забележителните готически катедрали са Кьолнската, Миланската, Парижката, Толедската и др.
Грецизация - периодът във Византия, в който латинският език бил заменен от гръцкия (7-9 в.).
Декан - букв. десетник, нисш офицер в римската армия;ръководител на факултет в средновековен европейски университет (както и повечето от съвременните).
Династия - монархическо семейство, в което властта се предава по наследство.
Динати - букв. мощни, силни. Висши представители на светската служебна аристокрация, църквата и манастирите, които притежават най-обширни земи и имоти във византийските села и градове.
Догма - основно положение в християнското вероучение, което вярващите приемат за истинно, без да го подлагат на съмнение.
Дож - титлата на ръководителя на републиката, избиран от венецианския сенат.
Домен - лично наследствено владение на краля или сеньора; от големината му зависело и положението на собственика.
Доминиканци - монасите от Доминиканския орден се отказвали от притежание на имущества; обетът за бедност им бил необходим, за да се чувстват свободни (необвързани с материални неща) в своята дейност; проповедите им били насочени основно срещу ересите.
Друиди - жреците при древните келти.
Дякони - най-нисшата духовна длъжност; нямат право сами да извършват богослужение; в ранната църква е имало и жени – дякониси.
Едикт - от лат. заповед; владетелски акт със силата на закон.
Екстензивно земеделие - земеделско производство, при което увеличаването на добивите става главно чрез разширяване на обработваемите площи, а не чрез технически нововъведения.
Емир - княз, владетел на обширно владение в халифата.
Епископи - буквално са надзиратели, наставници във вярата; от ранга на епископите произлизат архиепископите, екзарсите, патриарсите и папите.
Ерес - отклонение от общоприетото учение, осветено от съборите на Църквата.
Зависими селяни - не притежавали своя земя и работели за господаря, който им давал част от доходите.
Иконоборство - религиозно движение против иконите и преклонението пред божиите изображения. основен аргумент на иконоборците е тезисът, че „е невъзможно да се изпише Христовата плът“.
Иконография - образопис.
Иконопис - рисуване на икони върху керамика, дърво и други материали..
Имам - Означава буквално „този, който стои отпред“, ислямски свещенослужител.
Инвеститура - букв. обличане във власт; чрез този акт епископите получавали от папата знаците на своята духовна власт – пастирски жезъл и пръстен; връчване на пръстен и жезъл от херцог, крал или император на висш духовник; той получавал светските права да притежава земя и да се разпорежда с доходите от нея.
Инсигнии (регалии) - знаци на владетелска власт.
Интердикт - забрана за извършване на църковни обреди; римските папи го използвали като ефикасно оръжие срещу непокорните светски владетели.
Исихазъм - мистично религиозно учение, зародило се във Византия в края на 13. 14. век. Монасите исихасти вярвали, че човекът може да възстанови прекъснатата връзка с Бога чрез пълно откъсване от светската суета, безмълвно съзерцание и особена исихастка молитва. Теоретици на учението били монахът св. Григорий Синаит и солунският митрополит Григорий Палама.
Камара - термин за парламентарното устройство във Франция и Англия; в Долната камара заседавали представителите на общините, а в Горната – сеньорите.
Капитуларии - сборници със закони на Каролингите; от лат. „капитула“ – глава, на които били разделени законите.
Каролингско възраждане - период на значително интелектуално оживление във Франската империя.
Католицизъм - от гръцкото „католикос“ – букв. „вселенски“; название на западното, римокатолическо християнство след 1054 г.
Келти - келтските племена са едни от най-древните в Европа; около 1.хил. пр.Хр.; те обитавали земите на днешна Франция и Белгия. Оттам се разселили до Мала Азия и Британските острови; гърците ги наричали келти, а римляните – гали.
Койне - атинският език, говорен през 5-4. век пр.Хр., възприет от византийските книжовници като образцов книжовен език.
Конкордат - от лат. concordatum (съгласие); договор между папата и даден владетел по важни въпроси.
Константинов дар - фалшиво завещание на император Константин Велик; според него императорът преместил римската столица във Византион, наречен по-късно Константинопол (дн. Истанбул, Турция). за свой заместник на запад той оставил римския папа; този фалшификат узаконявал светската власт на папите в Централна Италия, която им подарили Каролингите през 9. век
Коран - (араб. кор - букв. „четене на глас“); свещена книга за мюсюлманите.
Ктитори - ктиторите са давали (и дават) средства за построяване, обновяване, зографисване на храмове и манастири.
Лордове - през ранното средновековие били едрите земевладелци, а по-късно титла на дворцови аристократи, които заседават в камарата на лордовете в английския парламент.
Майордом - управител на двореца и предводител на армията във Франкската държава.
Манастир - общежитие на монаси, подчиняващо се на строги правила (устав).
Месия - означава Спасител. Древните евреи вярвали, че той ще се появи като силен земен цар, и не приели Иисус – скромният проповедник от Галиея, като очаквания Месия.
Мисионер - пратеник на своята църква, който проповядва и разпространява вярата; първите мисионери били Христовите апостоли (от гр. апостол – пратеник): „И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа“ (Матей: 28:19).
Мистицизъм - философско-религиозно учение за постигане на съвършенство чрез съзерцание, което слива човека с божественото; мистицизмът във всички страни изразява връзката на човек с Бога, духовното общуване с невидимия свят; мистично означава и загадъчно, необяснимо.
Монашески орден - общност от киновийни монаси (живеещи в общежитие), които се подчиняват на единни правила – монашески устав.
Монголи - племенна група, сред която татарите били едни от най-силните.
Новела - закон с валидност за цялата империя.
Номизма - златна византийска монета.
Нормани - датчани и норвежци, наричани още северните хора, викинги, варяги.
Олигархически републики - през средновековието били градове, в които управлявали най-богатите граждани.
Отшелник - монах, който се уединявал и строго спазвал монашеския обет.
Пазарна икономика - Стопанска система, при която производството и цените на стоките се определят от свободната конкуренция между производителите и от нуждите на пазара.
Пасха - древен еврейски празник, свързан с извеждането на евреите от египетското робство; християните го празнуват като възкресение.
Патрициат - съсловие на заможни граждани, напомнящо за римските патриции.
Песен за Роланд - героичен епос, който възпявал рицарските подвизи на един от предводителите на християнските войски срещу маврите (испанските араби), които през 8. век се настанили в Испания.
Печенеги - тюркски номади, които владеели степите на север от Черно море през период 6-12 в.; през 10 в. контролирали земите между р. Дон и Дунав; унищожени през 1091 г. от византийския император Алексий 1. Комнин.
Поместна църква - църквата, възникнала в даден регион, напр. Йерусалимската в Палестина.
Православие - От гръцкото „ортодоксия“; до 11 в. понятието се употребявало за отличаване на никейските догми от ересите; след 1054 г. (Великата схизма) се отнася само за източното християнство.
Препозити - дворцови служители, обслужващи византийския император.
Прония - пожизнено поземлено дарение във Византия, правено от централната власт на висши сановници заради военна или друга заслуга.
Протосеваст - висока дворцова титла, трета по ранг след императора.
Пурпур - Специфичен цвят, предназначен само за императорската фамилия във Византия; под страх от тежко наказание никой нямал правото да носи дрехи или обувки в този цвят.
Регалии (инсигнии) - знаци на владетелска власт.
Реликва - от лат. останки; части от тялото на християнски светец или предмети, свързани с мъченичеството му, превърнати в обект на култ.
Ренесанс - възраждане. В конкретния случай – възраждане на античната култура.
Рента - отдаването на земя за обработка, срещу което наемателите плащали определена сума или давали част от дохода на собственика.
Саван - погребално покривало с извезан кръст, с което покривали мъртвите.
Свети мощи - нетленното, т.е. неразложило се, тяло на светец, за което християните вярват, че притежава чудотворна сила.
Секуларизация - конфискация на църковни имоти (обикновено земи) и превръщането им в държавна собственост.
Селджуки - голяма тюркска племенна група, приела името на своя предводител Силдживу.
Скрипторий - ателие за съставяне и преписване на ръкописни книги през средновековието.
Сорбоната - първият университет в Париж, наречен по името на своя създател Робер дьо Сорбон.
Средновековни ценности - обхващат религиозните възгледи, етническата и държавната принадлежност; върху тях влияят и общочовешките правила за поведение, формирани в най-древни времена и предавани на поколенията.
Стратег - управител на тема и командир на темна войска във Византия; военачалник от висок ранг (генерал); същевременно бил и административен управител на темата, събирал данъците и бил местният върховен съдия.
Стратиот - селянин, задължен с военна служба към Византия.
Схизма - букв. разкол; църковна разпра, която не засягала догмите на вярата, по което се отличавала от ересите.
Схизматици - християни, попаднали под схизма, т.е. отлъчени от църквата; така католиците наричали източноправославните християни.
Схоластика - от лат. схола – школа; метод на обучение в средновековните университети, който имал за цел да се познае Бог чрез науката; съставен от множество школи, които по различен начин обяснявали света, но в съгласие с църковното учение; видни представители на средновековната схоластика са Анселм Кентърбърийски, Тома Аквински, Вилхелм Окам и др.
Сюзерен - феодален господар (противоположно на васал).
Талант, солид, денарий - сребърни и златни монети в Южна Германия и Австрия през 14-15. век.
Тема - военноадминистративна единица на Византия.
Триполна система - земеделска технология, при която почвата се изорава дълбоко и през определен период се засаждат три различни култури; това предпазвало почвата от изтощаване.
Тюрки - многобройна номадска племенна общност, която обитавала Средна Азия.
Университет - от лат. universitas (общност); висше учебно заведение за обучение на студенти в различни дисциплини и развиване на научна дейност.
ФФалшификации - на документи – съзнателно и преднамерено изкривяване на техния смисъл.
Федерати - съюз, договор с варварско племе, което се заселва на територията на Римската империя със задължението да я брани от други варвари.
Феод - поземлено владение, предоставено от сеньора на съответния васал срещу изпълняване на отделни повинности - военни, стопански и др.
Феодализъм - произлиза от феод (поземлено владение в Западна Европа);
Феодална зависимост - задължението на зависим селянин или гражданин да изпълнява всички разпоредби на своя господар (без право за напускане на работното място).
Франки - част от германските племена, които обитавали земите по течението на р. Рейн.
Франки източни - част от германските племена. след 11в. западните франки (в галия) се обособили като французи, а източните – като германци.
Францисканци - орденът бил създаден от св. Франциск Асизки (1182-1226) като орден на „нищите“ (крайно бедни монаси), които били проникнати от любов към ближния; те изповядвали добродетелите на ранните християни – занимавали се с проповед и благотворителност; дейността им покривала цяла западна и Централна Европа; един от най-преданите ордени на папството.
Хаган - тюркска титла на върховния владетел; той заемал по-високо място от хана; прабългарите не използвали тази титла.
Хазари - номадски народ, който имал своя държава през 7-10. век.
Халиф - наместник, приемник на Аллах; след 634 г. към значението й било добавено „командващ верните на Аллаха“.
Халифат - название на арабската религиозно-политическа общност.
Харта - документ, с който се давали права и свободи.
Херцози - през ранното средновековие били племенните вождове и предводителите на войски; по-късно това название се възприело като съответствие на висши сановници, каквито са френските маркизи и английските дукове.
Хиджра - преселение, нощта на 26 юли 622 г. когато Мохамед заедно с последователите си се преселват от Мека в Медина; година първа в ислямския календар.
Хиподром - стадион за конни надбягвания.
Хламида - дълго наметало от вълнена материя, закопчаващо се с метална фибула (безопасна игла) на рамото; част от войнишката униформа; императорите носят хламида като главнокомандващи на армията.
Хрисовул - от гр. златопечатник; владетелски грамоти във Византия и България, подпечатани със златен печат.
Хуманисти - от humanitas – човешки; хуманистите поставили в центъра на Вселената човека.
Цехове и гилдии - Сдружения (корпорации) на занаятчии от една професия; следели за качеството и количеството на произведената продукция.
Църква - произлиза от гръцката дума „кириаки икос“ – дом на Господа. Означава обществото от вярващи (миряни и духовници) и конкретния храм.
Ърлове и танове - благороднически титли в Англия.
Използвани източници:
Учебник по история и цивилизация за 8 клас, изд. АзБуки-Просвета, автори Пламен Павлов и колектив;
Учебник по история и цивилизация за 8 клас, изд.Просвета, автори Мария Радева и колектив;
Учебник по история и цивилизация за 8 клас, изд.Анубис, автори Хр. Матанов и колектив.